Страница 73
Зад. 2 Използвайки местоименията никой, всеки, всички, момчетата успяват да скрият истината и да не назоват името на момчето, счупило стъклото.
Зад. 3 Местоименията, които означават говорещия са оцветени в червено, тези, които означават предмета на общуване, са изписани с удебелен шрифт, а означаващите слушащия - в синьо.
- Ти смяташ, че няма извънземни цивилизации. Аз пък съм на противното мнение. Според мене те са безкрайно далече от Земята и затова техните сигнали не достигат до нас. Или пък сигналите им достигат до нас, но са неясни за нас, не ги разбираме...
Местоимението нас (л. мест., 1л., мн.ч., вин.п. – нас (ни), употребено 3 пъти, има обобщаващ смисъл и означава всички хора на земята.
Зад. 4 Допусната е правописна грешка при изписването на местоимението ú – не е поставено задължителното ударение; не са поставени тирета при записването на пряката реч.
– Гледайте, гледайте – парче злато пада от планината!
– Отде ли се е взело?
– От небето трябва да е. Чувал съм от баба, че на баба ú баба ú казала на баба ú...
– Що бре?...
– Че небето е пълно със злато...
♦ Местоимения в текста са:
• се – възвратно лично местоимение, кратка форма
• ú – притежателно местоимение, 3 л., ед.ч., ж.р., кратка форма
• що (остаряла, рядко използвана форма на какво) – въпросително местоимение за предмети и животни
