Просто изречение

I. Просто изречение – Изречение, което  изразява една относително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда и има едно сказуемо. Видове прости изречения: разширени и кратки; едносъставни и двусъставни, лични и безлични.

В статията подлозите са подчертани, а сказуемите са изписани с удебелен шрифт.

II. Видове прости изречения

1. Кратки и разширени – Според това дали изречението съдържа второстепенни части, различаваме кратки и разширени прости изречения.

♦ Кратко изречение – Просто изречение, което съдържа само главни части (не съдържа второстепенни).

      • Ние тръгваме (ние – подлог; тръгваме – сказуемо).

      • Ще дойда (ще дойда – сказуемо).

      • Слънцето изгря (слънцето – подлог; изгря – сказуемо).

♦ Разширено изречение – Просто изречение, което съдържа главни и второстепенни части.

      • Паисий Хилендарски пише своята история в Света гора (история – пряко допълнение; своята – съгласувано определение; Света гора – обстоятелствено пояснение за място).

      • Вземи книгата (книгата – пряко допълнение).

      • Ще дойдеш ли утре (утре – обстоятелствено пояснение за време).

      • Показах му (му – непряко допълнение).

2. Едносъставни и двусъставни – Според това дали изречението съдържа една или две главни части, различаваме едносъставни и двусъставни прости изречения.

♦ Едносъставно изречение – Просто изречение, което съдържа само една главна част (подлог или сказуемо)

      • Утре отиваме на кино.

      • Човекът в българския свят. (Литература за 6. клас)

      • Днес вече ще завали.

♦ Двусъставно изречение – Просто изречение, което съдържа и двете главни части.

      • Сини, зелени и червени балони литнаха към небето (сини, зелени и червени балони – разширен подлог).

      • Бунтовникът се спря поразен.

      • И тя се изгуби между тъмните дънери.

3. Лични и безлични – Според това дали действието в изречението може да бъде свързано с лице (подлог), или не може, различаваме лични и безлични изречения.

♦ Лично изречение – Изречение, което съдържа подлог или той се подразбира.

    • Всички наблюдатели бяха вцепенени като в жива картина! (Ал. Константинов "До Чикаго и назад")

      • Чуваме глухото бумтение на падаща грамада вода. Изречението е лично – подлогът не е означен, но се подразбира (ние чуваме)

      • Ще ходя на кино. Аз ще ходя – лично изречение.

♦ Безлично изречение – Изречение, което не съдържа подлог и включването му е невъзможно. За назоваване на този тип изречения се използват две терминологични словосъчетания: безлично изречение и безподложно изречение. Безлично изречение = безподложно изречение.

      • Съмна се.

      • Спи ми се.

      • Най-после днес има слънце.

Тези изречения не могат да бъдат свързани с лице (вършител на действието). Практически това означава, че сказуемите в тези изречения не могат да бъдат свързани с някое от личните местоимения в именителен падеж : аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те.

В безличните изречения се използват безлични глаголи, които назовават:

→ природни явления – съмва се, мръква се, гърми;

      • През зимата се мръква рано.

→ телесни и душевни състояния – спи (ми) се, плаче (ми) се, иска (ми) се

      • Все по-често ми се плаче без причина.

→ липса и наличие – има, няма

      • В този текст няма логика.

→ необходимост, възможност – може, трябва, бива

      • Оттук трябва да се мине.

4. Глаголни и безглаголни – Според това дали изречението съдържа глагол (сказуемо), или не съдържа, различаваме глаголни и безглаголни изречения.

♦ Глаголно изречение – Изречение, което съдържа сказуемо (глагол).

      • Между дървесата заблещукаха запенените къдрици на текущата по наклонна камениста плоскост вода (разширен подлог).  (Ал. Константинов "До Чикаго и назад")

♦ Безглаголно изречение – Изречение, в което няма място за сказуемо.

      • Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда... и Ниагарският водопад! (Ал. Константинов "До Чикаго и назад")

С безглаголни изречения се изразяват:

→ силни чувства или оценка – одобрение, възторг, страх

      • Ужас!

→ силно желание или категорична заповед, отправена към слушащия:

      • Мирно!

     Например изречението През лятото прочетох много книги е едносъставно, защото съдържа само една главна част – сказуемото (прочетох); разширено, защото съдържа второстепенни части – обст. поясн. през лятото и разширеното допълнение много книги; лично, защото подлогът не е означен, но може да бъде възстановен (аз прочетох); глаголно, защото съдържа сказуемо (прочетох). 

      Изречението Сестра ми обича сладолед е двусъставно (има подлог – сестра и сказуемо – обича), разширено (съдържа определение ми и допълнение сладолед).

      Аз играя – двусъставно, кратко (има подлог и сказуемо, няма второстепенни части).

Вж. - Страница 31, - Страница 37, - Страница 16; - Страница 36; Вж. Страница 29, зад. 29;  Страница 25, зад. 5; Тест

 

II. Еднородни части –Вж. Еднородни части

 

III. Обособени части – Второстепенни части на простото изречение, които се отделят смислово и интонационно (в писмената реч – пунктуационно) от другите части на изречението. Обособените части биват: обособени определения, обособени сказуемни определения, обособени приложения, обособени обстоятелствени пояснения, обособени допълнения

Най-често се обособяват определения, обстоятелствени пояснения и приложения.

Обособено определение:

      • Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. (Елин Пелин, "Косачи")

Обособено обстоятелствено пояснение:

      • В неделя, рано сутринта, тръгнахме към хижата.

Обособено приложение:

      • Бай Иван, градинарят, често се отбиваше в къщата.

Вж. - Страница 22, - Страница 23 , - Страница 31, зад. 4. и 5.,- Страница 34, - Страница 35, - Страница 36, Тест

IV. Вметнати думи и изрази – Думи и изрази, които се вмъкват в изречението, за да изразят отношението на говорещия към изказаната мисъл.

        • Нонка – тъй се казва мойто момиче – си легнала и тя.

        • Аз, разбира се, ще дойда.

        • Аз, за съжаление, няма да дойда.

Вметнатите думи и изрази не са части на изречението, не са свързани синтактично с никоя дума, не отговарят на въпроси и при синтактичен анализ не се подчертават.

Пунктуация

♦ Със запетаи се отделят вметнатите думи и изрази, които в други случаи могат да бъдат части на изречението (от една страна, от друга страна, първо, второ, трето, обратно, напротив, изглежда, да речем, да кажем, значи, разбира се, между другото, естествено, за съжаление, честно казано, казано по друг начин и др.).

       • За радост, успях! (вметнат израз)  НО: Успехът ми е повод за радост (несъгласувано определение).

♦ Не се отделят със запетая вметнати думи и изрази, които се използват само като вметнати в изречението (всъщност, впрочем, може би, наистина, според мене, обаче, например, действително, по всяка вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в края на краищата и др.).

       •  Всъщност решението не беше трудно.

 Вж. - Страница 34, - Страница 35, - Страница 38, - Страница 26;  Тест