Употреба на пълен член
I. Членуване на думите от м.р. – Думите от м.р., в зависимост от службата им в изречението, се членуват по два начина: с пълен член (-ът или -ят) и с кратък член (-а или -я).
Съществителните имена от м.р. ед.ч. се членуват с определителен член -а/-ът. Случаите, в които се използва определителен член -я/-ят, са посочени в т. III.
II. Употреба на пълен определителен член (-ът или -ят)
1. С пълен член членуваме подлога в изречението, неговите съгласувани определения и приложения
Запомни: ако можем да заместим дума или словосъчетание с той, трябва да членуваме с пълен член:
• Ученикът(той) обича трудностите.
• Любознателният човек (той) обича предизвикателствата. Съгласуваното определение на подлога любознателният приема пълен член.
• Бай Иван, градинарят, често се отбиваше в къщата. Приложението на подлога градинарят приема пълен определителен член.
2. С пълен член членуваме именната част на съставното именно сказуемо и неговите съгласувани определения.
• Най-големият приятел на брат ми (той) е компютърът.
Съществителното компютър е членувано с пълен член, защото е част от съставното именно сказуемо (е компютърът). За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).
♦ Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват съставно именно сказуемо и ако трябва да членуваме именната част, използваме пълен член. Такива глаголи са: оказвам се, изглеждам, ставам (в значение превръщам се), казвам се, наричам се, представлявам (в значение съм).
• Иван стана най-известният фотограф в училището. (Съгласуваното определение най-известният приема пълен член) В това изречение стана (в значение превърна се в) е полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в училището.
Нека да сравним: Иван стана от стола – тук глаголът стана е употребен в прякото си значение и е пълнозначен глагол; не можем да го заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.
Да обобщим: членуваме с пълен определителен член подлога, именната част в съставното именно сказуемо, техните съгласувани определения и приложенията на подлога.
Запомни: ако пред думата стои предлог (по, за ,на, без , около и др.), тя НИКОГА не се членува с пълен член.
Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член:
• Учителят хареса романа → Той го хареса;
• Романът е харесан от учителя → Той е харесан от него.
• Към човека гледаше само мъжът със странната шапка → Към него гледаше само той.
III. Членуване с определителен член -я, -ят
1. Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и най-често означаващо професия, се членува с -я/-ят
• строител → строителя → строителят
• зъболекар →зъболекаря → зъболекарят
• леяр → леяря → леярят
• показател → показателя → показателят
Много думи завършват на -ар или -тел, но при тях завършеците не са наставки и не означават професия Тези думи се членуват с -а/-ът.
• коментар → коментара → коментарът
• пазар → пазара → пазарът
• пастел →пастела →пастелът
• звяр → звяра → звярът
2. С -я/-ят се членуват и 10 съществителни имена: кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, сън.
• път → пътя → пътят
• нокът → нокътя → нокътят
• лакът → лакътя → лакътят
3. С -я/-ят се членуват всички съществителни нарицателни имена, които в м.р. ед.ч. завършват на -й.
• тролей → тролея → тролеят (Обърнете внимание, че когато думата завършва на Й, определителният член не се прибавя направо към думата, а й се заменя с я)
• чай → чая → чаят
• случай → случая → случаят
4. С -я/-ят се членуват всички прилагателни имена
• сладък → сладкия → сладкият
• естествен → естествения → естественият
• съвременен → съвременния → съвременният
5. С -я/-ят се членуват пълните форми на местоименията
• мой → моя → моят
• неин → нейния → нейният
• техен → техния → техният
6. С -я/-ят се членуват всички числителни редни имена в м.р. ед.ч.
• първи → първия → първият
• двайсет и пети → двайсет и петия → двайсет и петият
• сто петдесет и първи → сто петдесет и първия → сто петдесет и първият
7. С -я/-ят се членуват причастията в м.р. ед.ч.
• летящ → летящия → летящият
• дочут → дочутия → дочутият
• чакал → чакалия → чакалият
Правилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни само за писмените текстове.
Запомни: Задължително се членуват сложни названия на институции и единични обекти: Българската национална телевизия обявява конкурс за сценаристи; Софийският университет обяви откриването на нова специалност.
Вж: - Страница 133 , зад. 11, - Страница 50 , зад. 24; Вж. Тест: Членуване – V клас и Словообразуване – V клас
