Страница 21

 

Зад. 3  Стрелнаха се над селото първите лястовички. Светнаха окъпани от пролетното слънце снежните върхове на Родопа. Потекоха надоле ручеи и потопиха ливадите. Напъпиха клоните на прасковата, която шумеше пред прозореца на Николовата стая. Затопли се земята…

            Глагол                                                       време

            • стрелнаха се                                        минало свършено време

            • светнаха                                               минало свършено време

            • потекоха                                               минало свършено време

            • потопиха                                               минало свършено време

            • напъпиха                                                минало свършено време

            • шумеше                                                  минало несвършено време

            • затопли се                                             минало свършено време

            ♦ Текстът, преобразуван в сегашно време:

            Стрелват се над селото първите лястовички. Светват окъпани от пролетното слънце снежните върхове на Родопа. Потичат надоле ручеи и потапят ливадите. Напъпват клоните на прасковата, която шуми пред прозореца на Николовата стая. Затопля се земята…

 

Зад. 4 Под меката светлина на залязващото слънце всичко се вижда ясно на тази страна. Блестят зелените поляни, из доловете се подават черни сенки, белеят се пътищата, а на запад зеленото море на нивите, заляно със слънце, прелива талазите си и блести. Оттам е вълчицата – бяло петно сред околната зеленина. Тя бяга все тъй в тръст, спокойно, равномерно, без да се спира, без да души или да се оглежда.

          ♦ Замяна на подчертаните сегашни глаголни форми с форми за минало несвършено време:

          Под меката светлина на залязващото слънце всичко се виждаше ясно на тази страна. Блестяха зелените поляни, из доловете се подаваха черни сенки, белееха се пътищата, а на запад зеленото море на нивите, заляно със слънце, преливаше талазите си и блестеше. Оттам беше вълчицата – бяло петно сред околната зеленина. Тя бягаше все тъй в тръст, спокойно, равномерно, без да се спира, без да души или да се оглежда.

 

Зад. 5 Момичето хуква след питката и дълго я гони из тъмните гъсталаци. Когато се връща, бащата си е отишъл. То взема да вика и да го търси. Вика и плаче, вика и плаче, скита се из пущинака, докато се мръкне. Изведнъж в тъмното съглежда малка къщичка на горската поляна.

           От прозорчето ú се чува глас:

– Кой плаче? Момче ли си, или момиче? Ако си момче – върви си по пътя, ако си момиче – влез при мене!

В горската къщичка живее чудновата бабичка. Сиво-зелените ú коси са много редки, но дълги и вятърът ги духа на всички страни, тъй че приличат на паяжина. Носът ú е остър, ноктите – дълги и закривени, а на рамото ú седи бухал. Горската магьосница прибира момичето при себе си и го гощава.

На сутринта то става рано и докато магьосницата още спи, разтребва, поръсва пода с вода и измита. А бабичката става, умива се, взема бухала и тръгва по свои работи из гората. Ала преди това заръчва на момичето да нахрани животинките ú – все разни змии и гущери…

♦ Подчертаните глаголни форми са в сегашно време.