Зад. 2 
Подлозите са подчертани, сказуемите са изписани с удебелен шрифт, допълненията са оцветени в синьо, обстоятелствата - в зелено, а определенията – в червено.
• Градината беше отрупана с цветя. В края ú се извисяваше дърво. Изведнъж между клоните му се промуши същество, което впери очи в кулите на двореца.
• Малката градина беше отрупана с екзотични цветя. В края ú се извисяваше изсъхнало дърво. Изведнъж между разкривените му клони се промуши странно същество, което впери тъжни очи във високите кули на царския дворец.
Зад. 3 • Момъкът скочи от коня. Тръгна по пътя към града. В пазвата си носеше пръстена. На кръста му блестеше мечът.
• Младият момък скочи от черния кон. Тръгна по пътя към престолния град. В пазвата си носеше вълшебния пръстен. На кръста му блестеше острият меч.
♦ Когато означаваме предмет само със съществително име, се членува съществителното, а когато означаваме предмет с прилагателно и съществително име, се членува прилагателното.
Зад. 4 Минало време. Един ден царската дъщеря пак излязла на балкона към градината. Като я видял, момъкът разчупил по-малкия орех. Пред него се появил отново красивият и буен сив кон. Метнал се момъкът върху коня и препуснал към балкона , за да поздрави царската дъщеря.
Сетне пак разиграл коня си, но когато дошъл стражът, конникът отново прескочил оградата на двореца и мигом се скрил зад близкия хълм. (Народна приказка)
