Зад. 2 Изрази, подходящи за Изрази, неподходящи за
официално общуване официално общуване
• казвам пред всички → проглушавам ушите
• оповестявам → раздрънквам, бия тъпана
• разбирам → схващам,
• ясно ми е → чаткам, загрявам
• проумявам → стоплям
• умен → сече му пипето
• съобразителен, интелигентен → чатка бързо
Зад. 3 А. – Да, но стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи... Не мога, господин управителю, не мога да я накуся даже...
• Изрази, типични за официалното общуване: господин управителю
Б. – Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква. Ям ги като прасе. Но да не им е пустото име такова. Тиква. Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селендурско нещо. Ще кажат, тоя и тоя яде тиква – махни го – човек без култура, простак. С една дума – свиня. Някога ще ида на село, само на тикви да си отям! Далеч от хората.
• Изрази, типични за неофициалното общуване: Ям ги като прасе; пустото име; дявол да го вземе; Глупешко, селендурско нещо; свиня; да си отям и др.
Текст А – Душко Добродушков се опитва да разговаря с началника си по различен начин, подбирайки думи, които според него го представят в по-добра светлина, и затова речта му звучи неестествено. Той иска речта му да звучи официално, но използва думи като знаете, такива работи, не мога,(…), да я накуся даже.
Текст Б – представя истинския език на героя – той не се смущава от нищо, не се представя пред никого и речта му, макар и груба, звучи естествено.
Зад. 4 Момчето е недоволно от грубия (Ало; какво се правиш на разсеян) и снизходителен (малкият) тон на възрастния пътник.
Зад. 5 А. – Ало!
Б. – Кой?
А. – Мария вкъщи ли е?
Б. – Кой я търси?
А. – Аз. Питам Мария вкъщи ли е?
♦ Звънящият по телефона не се представя, а на въпроса Кой я търси, отговаря „ясно” аз; вдигащият телефона вместо Кого търсите, пита грубо Кой.
