Зад. 4 Текстът от зад. 3., стр. 14 в сегашно историческо време (променените глаголни форми са подчертани):
Созопол е един от най-старите български градове. Преди 2600 години гръцки преселници от Мала Азия виждат полуострова, заливите, островчетата и се заселват тук. Върху останките на тракийското селище основават Аполония, град-държава. Наричат града на бог Аполон – покровител на изкуствата. Аполония е най-големият и най-богат град по Черноморието, център на оживена търговия и изкуство. От този период са запазени изключително много археологически находки – монети, керамични амфори, кратери, антични котви.
В началото на І в. пр. Хр. Римските войски достигат до Черно море и градът е сринат и опожарен. След време Аполония е възстановена, но остава град в източните части на Римската империя. През ІV в. от н.е. Аполония е назована Созопол – град на спасението. След разпадането на Рим Созопол остава в територията на новосъздадената империя Византия.
През 812 г. хан Крум – един от първите велики български владетели, воювайки с Византия, превзема града и го присъединява към границите на България. Созопол става главно българско пристанище на Черно море.
Зад. 6 Текст А. Смарагдът е яркозелена или тъмнозелена розновидност на минерала берил. Дължи зеления си цвят на примес от хром.
♦ Текстът е създаден от съвременен учен, защото съдържа термини – смарагд, минерал, берил, хром.
Текст Б. ...и се образуваха смарагди, чийто цвят подражава на шията на млад папагал, на млада трева, на водна тиня, на желязо и на рисунките на перата на паунова опашка.
♦ Текстът е създаден от древните индуси, защото в него за смарагда се говори с поетични сравнения – цветът подражава на шията на млад папагал, на млада трева, на водна тиня, на желязо и на рисунките от перата на пауновата опашка.
