Зад. 46 ♦ Образност и емоционалност в текста се постига чрез употребата на разнообразни езикови средства:
• Олицетворение – лицето на майското слънце е пламнало; полето весело се къпе в лъчите на слънцето и празнува; сърцето на пролетта бие усилено.
•Метафора – море от светлина и слава;
• В текста преобладават елементи на описание (пролетно утро).
• От картината струи светлина – светлина, слънце, лъчи.
• Текстът създава весело, жизнерадостно настроение – обажда се гугутка; бръмчат пчели; подвиква пъдпъдък; любовно се боричкат немирни врабчета.
Зад. 47 Настане утро, гори небето,
Цветя миришат, ехти полето;
Овчар засвирил, стада заблели,
По всички храсти пилци запели. (Пейо К. Яворов)
♦ За да изгради ярката, запомняща се, жизнерадостна картина на лятното утро, Яворов използва богатите възможности на поетичната реч:
• Инверсия – настане утро, гори небето (сравни – утрото настава, небето гори);
• Зрителни представи – небето гори
• Слухови представи – ехти полето; овчар засвирил; стада заблели; пилци запели;
• Асонанс – повторение на гласни звукове – е в последните думи на всеки стих „озвучава” картината – заблели , запели.
• Важна роля за постигането на експресивност в строфата има синтактичната конструкция. Строфата е изградена от едно сложно съчинено изречение, което съдържа седем прости – шест от тях са кратки (подлог и сказуемо) и само седмото е разширено с обстоятелственото пояснение по всички храсти. Тази структура дава възможност да се акцентира върху отделните елементи (небето, полето, овчаря) и създава усещането за ритъм.
