Зад. 15 • нашата – ж.р., 1 л., ед.ч., чл. (та)
• нашите – 1 л., мн.ч., чл. (те)
• наша – ж.р., 1 л., ед.ч
• ми – 1 л., ед. ч., кратка форма
Вж. Приложение № 2 на стр. 154.
♦ В изречението притежателните местоимения нашата, нашите и наша са съгласувани определения на подлозите небе, звезди, земята, а ми е несъгласувано определение на непрякото допълнение сърце.
Зад. 16 Лично местоимение: Казах му (на него) бързо да стане от стола.
Притежателно местоимение: Дрехите му (неговите) бяха по мярка.
Зад. 17 • наши – пълна форма, 1. л., мн.ч., нечленувано
♦ Кратката форма на притежателното местоимение им (3 л., мн.ч.) смислово свързва изреченията в текста: квартирата им – квартирата на нашите приятели.
