Правила при писане

 

ПРАВОПИС

УПОТРЕБА НА ПЪЛЕН ОПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЧЛЕН

 С пълен член членуваме подлога в изречението и неговите съгласувани определения.

Ако можем да заместим същ. име или словосъчетание с той, трябва да го членуваме с пълен член:

УченикЪТ (той)обича трудностите.

ЛюбознателниЯТ човек (той) обича предизвикателствата.(Съгласуваното определение любознателният према пълен член)

Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) е компютърът.

Именната част в съставното именно сказуемо и нейните  съгласувани определения.

·Естествено ще попитаме защо и КОМПЮТЪРЪТ (в последното изречение) е членуван с пълен член. Защото е част от съставното именно сказуемо. За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че

ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол  Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).

 ·Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват съставно именно сказуемо:

 Иван стана най-известният фотограф в училището. .(Съгласуваното определение най-известният  приема пълен член) В това изречение стана е полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в училището.    

Нека да сравним: Иван стана от стола - тук глаголът стана е употребен в прякото си значение и е пълнозночен глагол; не можем да го заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.   

Surprised Членуваме с пълен определителен член  подлога, именната част в съставното именно сказуемо и техните съгласувани определения.                                

 

  • Ако пред думата стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.) , тя НИКОГА не се членува с пълен член.

          Surprised Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член:

Учителят хареса романа → Той го хареса;

Романът е харесан отучителя → Той е харесан от него.

 

ЧЛЕНУВАНЕ С Я/ЯТ

Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и означаващо професия, се членува с Я/ЯТ

строител→  строителя    → строителят;

зъболекарзъболекарязъболекарят;

 коняр        коняря         конярят.

С Я/ЯТ се членуват още няколко думи – кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, както и всички съществителни, завършващи на Й:

Път пътяпътят

Нокът нокътя нокътят

          край края краят (Обърнете внимание, че в този случай й се заменя с я)

 

ДВОЙНО Т (ТТ) и ЩТ

  • Същ. имена от ж.р. се членуват с –ТА (маса – масата; любов – любовта)
  • Допускат се грешки при членуване на същ. имена от ж.р., завършващи на Т и Щ , като се изпуска едно Т (вместо ТТ , се пише Т; вместо ЩТ, се пише Щ )

пролет –пролетта;

свещ–  свещта .

 

  • Всички имена от ж. р., завършващи на -ОСТ, при членуване се пишат с двойно Т:

Младост –младостта

Съвременност –съвременността

Неизбежност –неизбежността

Радост –радостта

Конкретност–конкретността

 

ДВОЙНО Н (НН)

Прилагателно име, което в м.р. ед.ч. завършва на –НЕН, във формите си за женски, среден род и множествено число образува двойно Н:

  • странен, странна, странно, странни;  
  • съвременен, съвременна, съвременно, съвременни.

Същ. имена, образувани от такива прилагателни, също се произнасят и пишат с двойно Н – странност, съвременност.

.

ЧАСТИЦАТА НЕ

пише се разделно

слято със следващата дума се пише:

– когато думата не се употребява без нея (неизбежен, непоколебим, невръстен)

– пред съществително, прилагателно или наречие, когато с НЕ се образува нова дума с противоположно значение ( истина неистина; приятел неприятел; вярно невярно; мирен немирен; напразно ненапразно; знаещ незнаещ; узрял неузрял; възпитан невъзпитан)

– когато думата е образувана с представка НЕДО(недоглеждам; недовиждам; недочувайки). 

Cool Лесно можем да открием дали трябва да напишем частицата не слято или разделно, като членуваме следващата дума.

Ако думата може да се членува в текста - пиши слято! Не е част от следващата дума:

Той не можеше да разбере това недобро отношение → Той не разбираше недоброто отношение;

Учителят се дразнеше от неслушащи ученици → Учителят се дразнеше от неслушащите ученици;

Това беше недобър пример, който те веднага усвоиха → Това беше недобрият пример, който те веднага усвоиха.

.

Ако думата не  може да се членува, пиши разделно! Не е отделна дума:

Тя не каза нищо (думата каза не се членува);

Не разбирайки думите му, тя го гледаше учудено (разбирайки не може да се членува).

Surprised Не трябва да забравяме представката недо. Думите, образувани с нея, не могат да се членуват, но пък и обикновено не съществуват без първата част на представката не. Напр. недовиждам, недовиждайки  - няма дума довиждам.

.

ЧАСТИЦИТЕ ПО И НАЙ

Частиците ПО, НАЙ се пишат полуслято (отделят се с малко тире) пред::

  • прилагателни имена (по-голям, най-интересен, по-щастлив, най-горещ);
  • наречия (по-ногоре, най-напред).

Частиците ПО, НАЙ се пишат отделно пред:

  • съществителни имена (пó човек, най юнак);
  • глаголи (пó харесвам, най обичам);
  • някои изрази (пó към мене, пó на открито)

В тези случаи частицата пó се пише с ударение, за да се разграничи от предлога по.

 

ПЕТ СТОЛА или ПЕТ СТОЛОВЕ?

ПЕТ УЧЕНИКА или ПЕТ УЧЕНИЦИ?

  • Същ. имена от м.р., означаващи предмети, животни, явления и т.н. имат ОСОБЕНА ФОРМА, когато са употребени след числителни имена и някои местоимения (колко, няколко):

един стол, много столове, но десет стола (Вземете тези столове, но Вземете десет стола, Вземете няколко стола);

един водопад, много водопади, но няколко водопада (Пътят ни минава покрай много водопади, но Ще минем покрай пет водопада).

 

Cool !Тази особена форма не се използва за същ. имена, означаващи лица (учител, ученик, строител, контрольор, родител):

много ученици, няколко ученици, пет ученици (Стаята беше пълна с ученици, В стаята бяха останали няколко ученици)

.

♦ УЧТИВА ФОРМА - за да изразим уважение, използваме специфични  езикови средства:

• Използваме формите на личното местоимение за 2 л., мн.ч. Вие, Вас, Ви вместо ти, тебе, те.

• Използваме формите на показателното местоимение за 2 л., мн.ч. Ваш, Ваша, Ваше, Ваши вместо твой, твоя, твое, твои

В този случай местоименията се пишат с главна буква.

• В множествено число се използват и глаголните форми на -л (мин. св. деят. прич) присъствали, били, ходили и т.н.

• В единствено число са прилагателните имена и причастията на и (мин- страд. прич.), като се съгласуват по род с лицето, към което се обръщаме или за което говорим (отличен, отличена, отличено, отличени, очарована, развълнуван).

Госпожо, разбрахме, че сте били очарована от пътуването.

Господин Петров, вярно ли е, че  Вие не само сте организирали събитието, но сте били и отличен  за добрата работа.

Колега, Вашето мнение е ще бъде обсъдено по-късно.

Вашето дете е наградено  в конкурса за рисунка.

• С главна буква се пишат притежателните местоимения, когато са част от титли или длъжности:

Да се обърнем към Негово Високопреосвещенство.

Молбата е до Негово Превъзходителство.

 

 

ПРАВОПИС НА СЛОЖНИТЕ ДУМИ

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА (съставени от две съществителни)

          • полуслято (отделяме с чертица) пишем сложни съществителти имена, при които при членуване се променя само втората част:

         министър-председател → минисътър-председателят

         храм-паметник → храм-паметникът

         кандидат-студент → кандидат-студентът → кандидат-студентката

 

         • разделно пишем сложни съществителни имена, при които при членуване се променя първата част:

         художник импресионист художникът импресионист

         къща музей къщата музей

         съчинение разсъждение съчинението разсъждение

 

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА , образувани от лично и фамилно име.                                                 

     Прилагателни притежателни имена на -ОВ и –ЕВ се пишат полуслято (с малко тире) и главна буква за всяка част:

  • Иван Вазов, Иван-Вазови разкази;
  • Христо Ботев, Христо-Ботеви стихотворения.  

        Прилагателни качествени имена на -СКИ се пишат слято и с малка буква:

  • иванвазовско родолюбие;
  • христоботевски плам.

 

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА , образувани от числително и съществително име, се пишат:

      слято:

  • едноминутен (от една минута);
  • пететажен (от пет етажа);
  • дванадесетгодишен (от дванадесет години).                

Kiss !НО АКОчислителното име се състои от две думи (двадесет и пет), то прилагателното се състои от три:

  • двадесет и пет годишен;  
  • петдесет и пет етажен.

      с малко тире (когато числителното име е написано с цифри):

         5-годишен (от пет години)

         50-градусов (от петдесет градуса)

         6-етажен (от шест етажа)

         6-степенен (от шест степени)

         2-часов (от два часа)

 

ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА, с които се бележи приблизително количество се пишат полуслято:

            ·пет-шест, сто-двеста, година-две.

 

НАРЕЧИЯ, означаващи обикновено неопределеност се пишат полуслято:

            ·лека-полека, насам-натам, тук-там.

 

МЕЖДУМЕТИЯ:

            ·тик-так, бим-бам-бум, шушу-мушу.

           

КОГА ПИШЕМ И , КОГА Й

  • Съществителни имена иместоимения, завършващи на И, в единствено число се пишат с Й, а в множествено с И:

              Ед. ч.        Мн. ч.

             Тролей – тролеи

             Случай – случаи

             Мой    –   мои

            Който – които

            Някой – някои

 Кой   –   кои

Чийто – чиито

 

Относителното местоимение който не завършва на и, но то е образувано от въпросителното местоимение кой и затова се променя по същия начин. Това се отнася и за относителното местоимение чийто, образувано от въпросителното чий.  

    

ПРЕНАСЯНЕ НА ДУМИ       

При пренасянето на части от думи трябва да се съобразяваме с няколко изисквания:

            Трябва да разделяме думата така,че отделните части да се произнасят с лекота (при скандиране без проблем разделяме думата на срички);

 

              Една съгласна между две гласни се пренася с втората гласна (вра - та, кни - га, слу - шам);

 

            Две и повече съгласни между две гласни се се разделят- поне една съгласна трябва да остане с първата или втората гласна (вест - ник или вес - тник, или вест-ник, издател - ство или издателс - тво или издателст - во);

 

            Две еднакви съгласни се разделят:  пролет - та, стран - ник, съвремен - ност, под - държам;

 

            Й - когато Й се намира между две гласни, винаги се пренася с втората гласна ( ма - йонеза, ра -йон); във всички други случаи остава с първата гласна (кой - то, случай - ност, достойн - ство);

 

            Една гласна никога не се оставя сама;  думата ура (у - ра) не може да се пренася, въпреки че има две срички;

 

            Ь стои винаги след съгласната, чиято мекост означава, и не се отделя от нея, както и от гласната О, която стои след Ь (Ко - льо, шо - фьор, фо - тьойл)

 

             

 

           

 

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Сайтът може да бъде използван без регистрация.
Само три раздела: ЧАСТИ НА РЕЧТА, ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО и АНАЛИЗИ (на тестовете),
са със специален достъп.
 
 Вход за платените ресурси на сайта:
Вход чрез PayPal Вход чрез Сосиете женерал Експресбанк Вход чрез SMS плащане