З

Залог на глагола – Онази страна от значението на глагола, която показва какво е отношението на глаголното лице (подлог в изречението) към глаголното действие, се нарича залог. Различаваме два залога: деятелен и страдателен.

♦ Обикновено глаголното лице извършва действието в изречението (то е логически вършител):

      • Мама  приготвя  закуската (мама е подлог в изречението и е действителен вършител на действието – тя приготвя закуската) – деятелен залог. Подчертава се, че мама приготвя закуската.

♦ Но глаголното лице може да не извършва действието в изречението (да не е логически вършител):

      • Закуската е приготвена от мама (закуската е подлог в изречението, но действието е извършено от друг – от мама) – страдателен залог. Подчертава се, че закуската е приготвена. Дори ако съкратим допълнението от мама, изречението ще остане пълноценно.

 Изреченията не се различават по смисъл, но чрез залога се поставявят акценти, подчертават се детайли.

Вж. - Страница 81, - Страница 67, - Страница 82, - Страница 83, - Страница 80,   - Страница 81 

Звателна форма на съществителните имена (звателен падеж) – употребява се, когато съществителното е обръщение в изречението: учителю, старче, майко, лельо, Михаиле, Петре, младежо, девойко, батко, како

      • Бабо, кога ще ми направиш баница?

      • Приятелю, чакам те в 6 часа.

      • Докторе, болен ли съм?

♦ Звателните форми се употребяват като обръщения (или част от обръщения) и затова  се отделят със запетая:

      • Мила моя мамо, сладка и добричка,

        как да кажа, мамо, колко те обичам!

Без всякакво основание в последните години звателните форми биват пренебрегвани. Често можем да чуем "Иван, ще дойдеш ли?", вместо по-благозвучното и правилно "Иване, ще дойдеш ли?". Това явление говори за непознаване на езика. Жалкото е, че някои го смятат за "модерно".

Особено нелепо звучат изрази като "Майка ми, къде ми е чашата?", вместо естественото "Майко, къде ми е чашата?".

Звук и буква – Звуците произнасяме, а буквите пишем; буквите са знаци, които ни дават възможност да запишем звуковете, които произнасяме.

За да определим броя на звуковете в една дума, трябва да направим фонетична транскрипция (да запишем звуковете, които съдържа думата, а не буквите). Има букви, които съдържат два звука, но и  две букви, които означават един звук:

      ь – не означава звук, а мекост на звука, който стои пред него;

      щ – означава  два звука, които се изписват с една буква: щ → ш и т;

      ю – може да означава един звук: ьу (след съгласен) или два звука: йу (в началото на думата или след гласен звук);

      я – може да означава един звук: ьа (след съгласен) или два звука: йа (в началото на думата или след гласен звук);

      дж – означава един звук, който се изписва с две букви: джудже [YуYе]

      дз – означава един звук, който се изписва с две букви: дзън [Sън]

Буквите дз и дж служат за отбелязване на специфични за българския език звукове. При фонетична транскрипция тези звукове се отбелязват със знаците: дз – S; дж – Y.

 Когато стоят след съгласен звук, буквите ю и я означават неговата мекост.

Вж. - Страница 43, зад. 3;

♦ Фонетичен разбор на думата:

      • герой [герой] – броят на звуковете съвпада с броя на буквите  (5); 2 гл. звука (е, о) и 3 съгл. звука (г, р, й)

      • блясък [бльасък] – 6 букви и 6 звука: 2 гл. зв. (а, ъ) и 4 съгл. зв. (б, л, с, к)

      • любов [льубоф] – 5 букви и 5 звука: 2 гл. зв. (у, о) и 3 съгл. зв. (л, б, в)

      • щука [штука]  – 4 букви, 5 звука: 2 гл. (у, а) и 3 съгл. (ш, т, к)

      • ютия [йутийа] – 4 букви, 6 звука: 3 гл. (у, и, а) и 3 съгл. (й, т, й)

Значение на думата –  Думата има граматическо и речниково (лексикално) значение.

♦ Граматическо (граматично) значение на думата – наборът от граматически признаци на дадена дума (род, лице,число, време и т. н.)

Граматическото значение на следващите думи е:

      • чета – глагол, 1 л., ед. ч., сег. вр., I спр.;

      • книга – същ. име, ж. р., ед. ч.;

      • интересен – прилаг. име, м. р., ед. ч.

Когато определяме граматическото значение на думата, правим морфологичен разбор.

♦ Речниково значение на думата – съдържанието, смисълът на думата.

Речниковото значение на анализираните  думи е:

      • чета – разбирам нещо написано или напечатано;

      • книга – печатно произведение с подвързани листове;

      • интересен – който възбужда интерес; занимателен, любопитен, увлекателен; чудноват, особен.

Когато определяме речниковото значение на думата, правим лексикален разбор.

Вж. - Страница 76, зад. 53;    - Страница 67;