- Страница 103

Зад. 77 Глаголни времена, използвани в текста:

• сегашно време – се намира

• минало свършено време – се разнесе

• минало несвършено време - ликуваха

• бъдеще време в миналото – щеше да съобщи

• преизказни глаголни форми – заминал

♦ Основно глаголно време в текста е минало свършено (е разнесе, дойде, нахлуха, настана, бутна, се изгуби). Чрез него действията се представят като последователно извършени и приключшлш в миналото.

♦ Текстът е в изявително наклонение; употребена е и форма за условно наклонение: би искал

♦ Езикови средства, характерни за общуването между ученици: залисена употреба на частиците абе, бе, да.

 

Зад. 78 Откъсът от разказа на Йордан Йовков има естетическа функция. В текста преобладават елементите на описание; Писателят използва основното описателно време в българския език – минало несвършено (вървеше, възлизаше, подрънкваше).

♦ За постигане на по-голяма образност и динамика на изображението миналото време в текста са редува със сегашно време ( прогърмява, млъква, запява, забива, се изправя).

 

Зад. 79 Основната функция на текстовете е информативната.

♦ Първият текст е информационна бележка, която има за цел да даде информация за времето; използвани са форми за сегашно време (предвиждат), бъдеще време (ще бъде, ще е, ще са). Използваните глаголни времена са пряко свързани с целта и темата на текста – прогнозата не може да бъде в минало време.

♦ Вторият текст е репортаж за проблемите, които създава обилният снеговалеж. Използваното сегашно време (продължава, намирам се, има) е пряко свързано с целта на текста – да представи събитията в момента на ставането им. Случилото се преди момента на говоренето е предадено с минало неопределено време (станали са). В този текст авторът изразява и своето мнение по проблема чрез вметнати изрази: за радост, сигурно.