Страница 31

Откъсът от на повестта „Немили-недраги” (ІІ глава) разкрива страшната драма на хъшовете, чиито наранени и уморени от ежедневието души намират утеха само в съня. В лирическото отстъпление Иван Вазов непосредствено разкрива съчувствието, състраданието, болката, породени от незаслужената съдба на тези поборници за свободата на България.

            Художественият образ на героите е изграден чрез разнообразни езикови средства:

            · Епитети – измъчени от бедността същества; хлътнали (…) очи; недояли корми; обелени от скитане крака;бедни и пренебрегнати сега поборници;

            · Метафори – душата им щеше изново да се трови; България беше затворена за тях;

            · Сравнения – Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани.

            · Реторични въпроси, чрез които писателят разкрива негодуванието и драматичните преживявания на героите – Какво ще правят в тая чужда земя?; Кога ще видят своите семейства?

            Отношението на писателя - съчувствието, състраданието на писателя към хъшовете е изразено чрез експресивната лексика, която използва, за да изгради страдалческия им образ - те са мъченици с хлътнали очи, недояли корми, бедни, пренебрегнати и реторичните въпроси (Докога ще продължава това съществуване?).

Чрез метафоричния израз: „Бяха сред обществото, но бяха в пустиня”, писателят внушава, че чуждото общество не се интересува от болките и страданията на хъшовете. Чуждата земя им дава подслон, но не ги приласкава, не става „дом" за душите им. В Браила, в големия враждебен град, българските емигранти са бедни, самотни несретници, чиято единствена надежда е по-скоро да участват в борбата за освобождение на родината.