Съществително име
I. Съществителни имена са думите, с които назоваваме различни предмети (стол, маса, учебник), лица (ученик, жена, Иван), вещества (ориз, глина, стомана), животни (котка, гълъб, елен), преживявания (радост, мисъл, представа) и др.
Съществително име е всяка дума, която можем да свържем с числителните имена един, една, едно, едни (един сезон, една шестица, едно чувство, едни учебници).
II. Граматически признаци
1. Род – Съществителното име има постоянен род, който определяме пак с числителните имена един, една, едно:
• Мъжки род (м. р.) – един самолет; един вълшебник; един стол; един домат; един празник; един подражател;
• Женски род (ж. р.) – една стая; една любов; една радост; една ябълка; една саможертва; една необходимост;
• Среден род (ср. р.) – едно приключение; едно колело; едно момиче; едно цвете; едно съмнение; едно вълнение.
2. Число – Съществителното име се изменя по число.
• Мъжки род: сезон – сезони; лъч – лъчи; случай – случаи; баща – бащи; съдия – съдии; дядо – дядовци; час – часове; чай – чайове;
• Женски род: улица – улици; книга – книги; жена – жени; змия – змии; стая – стаи; кост – кости; добродетел – добродетели (когато същ. име от ж.р. завършва на съгласна, окончанието се прибавя към основната форма)
• Среден род: колело – колела; учение – учения; сливане – сливания; море – морета
Някои същ. имена нямат форми за мн.ч. (храброст, благост, вечност), а други нямат за ед.ч. (очила, гащи, клещи).
3. Членуване – Съществителното име се членува. Вж.: Членуване
• Мъжки род: сезон – сезона – сезонът; мн. ч.: сезони – сезоните
• Женски род: радост – радостта; мн. ч.: радости – родостите
• Среден род: момиче – момичето; мн. ч.: момичета – момичетата
Вж. Тест
III. Видове съществителни имена
1. Съществителни нарицателни и съществителни собствени
• съществителни нарицателни – общо наименование на еднородни предмети: ученик, книга, къща, стол, маса, храна„
• съществителни собствени – наименование на отделен предмет: Пирин, Иван, Росица, (улица) "Искър", Иван Вазов.
2. Конкретни съществителни и абстрактни съществителни
• конкретни съществителни (веществени) – възприемаме ги със сетивата си, можем да ги пипнем, да ги видим: вода, цвете, тетрадка, крак, чорап, рокля, човек, земя, кукумявка;
• абстрактни съществителни (с отвлечено значение) – нематериалните неща, които не можем да възприемем със сетивата си (не можем да ги пипнем, да ги видим); възприемаме ги с ума си, мислим ги: надежда, радост, любов, човещина, чест, свобода, щастие, скръб.
Някои от абстрактни съществителни нямат форми за множествено число, например: здраве, храброст, привързаност, увереност, любов, смърт и др.
IV. Какво трябва да знаем за правописа и употребата на съществителните имена
1. Членуване – Съществителното име може да представи предмета като познат, известен и като непознат, неизвестен:
В изречението Дай стол не се посочва кой или какъв да бъде този стол;
В изречението Дай стола предметът е определен; говорещият и слушащият знаят за кой стол говорят.
Окончанието, което приемат формите на съществителното, за да се изрази определеност, се нарича член. Прибавянето на член към формите на съществителното наричаме членуване, а самите форми, които имат член, се наричат членувани.
.Членуване на съществителните имена от мъжки род:
♦ Единствено число: определителен член -а/-ът или -я/-ят
• ученик – ученика – ученикът
• учител – учителя – учителят
• космос – космоса – космосът
Съществителните имена от мъжки род, чиято основна форма завършва на гласна, нямат пълен и кратък член, а се членуват с -та, -то.
• чорбаджия – чорбаджията
• дядо – дядото
♦ Множествено число: определителен член -те, -та
• ученици – учениците
• хора – хората
• дядовци – дядовците
Членуване на съществителните имена от женски род:
♦ Единствено число: определителен член -та
• маса – масата
• радост – радостта
• вселена – вселената
♦ Множествено число: определителен член -те, -та
• маси – масите
• радости – радостите
• нива - нивите; нивя – нивята
Членуване на съществителните имена от среден род:
♦ Единствено число: определителен член -то
• море – морето
• дете – детето
• животно – животното
♦ Множествено число: определителен член -те, -та
• деца – децата
• морета – моретата
• животни – животните
2. Членуване на съществителни имена от мъжки род с -я/-ят
♦ Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и означаващо професия, се членува с -Я/-ЯТ
• строител → строителя →строителят
• зъболекар →зъболекаря → зъболекарят
• коняр → коняря → конярят
♦ С -я/-ят се членуват още няколко думи: кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, както и всички съществителни, завършващи на Й:
• път → пътя → пътят (множествено число – пътища; два пътя)
• нокът → нокътя → нокътят (множествено число – нокти; два нокътя)
• край → края → краят (множествено число – краища; два края)
3. Употреба на пълен определителен член
♦ С пълен член членуваме подлога в изречението.
Ако можеш да заместиш същ. име или словосъчетание с той, членувай с пълен член!
• Ученикът (той) обича трудностите.
• Любознателният човек (той) обича предизвикателствата.
• Най-големият приятел на брат ми (той) е компютърът.
♦ Естествено ще попитаме защо и КОМПЮТЪРЪТ (в последното изречение) е членуван с пълен член. Защото е част от съставното именно сказуемо. За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол Е (3 л., ед. ч., сег. вр.) или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).
НИКОГА не членувай с пълен член дума, пред която стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.)!
4. Употреба на кратък определителен член
♦ С кратък член членуваме допълнението в изречението.
Ако можеш да заместиш същ. име или словосъчетание с него или кратката форма го, членувай с кратък член!
• Моля те, вземи стола. → Моля те, вземи го.
• Учителят (той) извика ученика (него) → Той го извика.
• Днес ще разглеждаме обновения музей на Иван Вазов. →Днес ще го розглеждаме.
Тест: Членуване – V клас
5. Двойно Т и ЩТ при членуване на съществителните имена от женски род
♦ Определителният член -та за ж.р., ед.ч. се прибавя направо към съществителното, без то да се променя:
• книга + та → книгата
• пещ + та → пещта
• прелест + та → прелестта
• пролет → пролетта;
• свещ → свещта
Внимавай! Допускат се грешки при членуване на същ. имена от ж.р., завършващи на Т и Щ , като се изпуска едно Т (вместо ТТ , се пише Т; вместо ЩТ, се пише Щ ).
♦ Всички имена от ж. р., завършващи на -ОСТ, при членуване се пишат с двойно Т:
• Младост →младостта
• Съвременност → съвременността
• Неизбежност → неизбежността
• Радост → радостта
• Конкретност →конкретността
6. -ТАТА при членуване на съществителни имена от среден род
♦ Определителният член се прибавя към съществителното име, без то да се променя.
♦ Съществителните имена от среден род, завършващи на -е (-че, -ле) в множествено число завършват на -та (-ета):
• момиче – момичета
• море – морета
• момче – момчета
Да членуваме тези форми за множествено число:
• момичета – момичетата
• морета – моретата
• момчета – момчетата
7. Особена форма на съществителните имена от мъжки род
Пет стола или пет столове; пет ученика или пет ученици?
♦ Същ. имена от м.р., означаващи предмети, животни, явления и т.н. имат ОСОБЕНА ФОРМА, когато са употребени след числителни имена и някои местоимения (колко, няколко)
• един стол, много столове, но десет стола (Вземете тези столове, но Вземете десет стола, Вземете няколко стола);
• един водопад, много водопади, но няколко водопада (Пътят ни минава покрай много водопади, но Ще минем покрай пет водопада).
! Тази особена форма не се използва за същ. имена, означаващи лица (учител, ученик, строител, контрольор, родител)
• много ученици, няколко ученици, пет ученици (Стаята беше пълна с ученици, В стаята бяха останали няколко ученици)
8. Главни букви – Освен съществителните собствени имена, с главна буква се пишат географски названия, съставни наименования, названия на исторически събития и др.
• собствено име, включено в название, се пише с главна буква – Република България, Северен Рило-Родопски масив, Българско Черноморие, Велико Търново, Малко Търново;
• нарицателно име, включено в название, се пише с малка буква – Индийски океан, Рило-Родопски масив, Черноморско крайбрежие, Световен океан , Българска национална телевизия (БНТ),Българска народна банка (БНБ); Български червен кръст (БЧК), Сатиричен театър, Илинденско въстание, Хелзинкска декларация , река Янтра, Стара планина;
• имена на важни събития и празници се пишат с главна – Възраждане, Българско възраждане, Ренесанс, Античност, Априлско въстание, Съединението, Освобождението ,Гергьовден, Никулден, Великден
9. Правопис на сложните съществителни имена (съставени от две съществителни)
♦ полуслято (отделяме с чертица) пишем сложни съществителни имена, при които при членуване се променя само втората част:
• министър-председател → министър-председателят
• храм-паметник → храм-паметникът
• кандидат-студент → кандидат-студентът → кандидат-студентката
♦ разделно пишем съчетания от съществителни имена, при които при членуване се променя първата част:
• художник импресионист → художникът импресионист
• къща музей → къщата музей
• съчинение разсъждение → съчинението разсъждение
10. Звателни форми на съществителните имена (форми за звателен падеж) – Тези форми се използват, когато се обръщаме към някого.
• Иван – Иване → Днес ще видя Иван. НО: Иване, радвам се, че те виждам.
• госпожа – госпожо → Госпожа Петрова каза да слезем в кабинета по музика. НО: Госпожо Петрова, днес ще пеем, нали?
• приятел – приятелю → Имам среща с моя приятел. НО: Приятелю, прощавай, ще закъснея за срещата.
Обръщенията винаги се отделят със запетая.
