Предлог

I. Предлог– неизменяема дума, която означава смислови отношения между имената и другите думи в изречението.

♦ Предлогът стои винаги пред имена (съществително, прилагателно, числително, местоимение) или именни словосъчетания.

Предлогът стои само пред  субстантивирани прилагателни и числителни имена  (които са преминали в категорията на съществителното име), но сме убедени, че  в ученическата възраст, когато все още не са усвоени основните понятия, това знание е излишно и децата се справят по-лесно без него. Правим това уточнение за родителите и учителите, потребители на сайта.

Самото название предлог означава дума, която се слага пред думата, към която се отнася. В примерите предлозите са оцветени в червено, а думите, към които си отнасят, са подчертани.

      • Вазата е на масата (същ. име).

      • Тръгнах към парка (същ. име).

      • Излизам с тях (местоимение).

      • Иван стои пред Ния (същ. име).

      • Погледни над покрива (същ. име).

      • Тръгнахме към осветената от луната поляна (същ. име).

      • След пет минути ще съм пред тримата (същ. име, числ. име).

      • Обичам да играя  с големите (прил. име).

♦ Предлози в българския език са: без, в/във, върху, вместо, всред, въз, до, за, зад, заради, из, извън, измежду, към, край, между, над, на, накрай, насред, о, от, около, освен, откъм, отсам, отвъд, оттатък, по, пред, под, подир, помежду, посред, пред, преди, през, при, против, пряко, покрай, поради, свръх, според, спрямо, срещу, сред, с/със, след, у, чрез  и др.

 

II. Употреба

♦ Предлогът У се употребява пред имена на лица и пред местоимения, които заместват имена на лица:

      • Днес ще ходя у Иван.

      • Книгата ти е у мене.

♦ Предлогът В се употребява пред нелични имена или пред местоимения, които заместват нелични имена:

      • Днес ще ходя в Софийския университет.

      • Открили са нов магазин за обувки, днес ще ходя в него.

♦ СЪС се употребява, когато следващата дума започва със С или З:

      • Смесете водата със сиропа.

      • Направи го със замах.

♦ ВЪВ се употребява, когато думата след него започва с В или Ф:

      • Можеш да прочетеш за това във вестника.

      • Тази година ще ходя във Франция.

♦ Това правило може да бъде нарушавано в поетичната реч.

 

III. Как да различим предлога от представката

♦ Повечето предлози в българския език са и представки (с тях се образуват нови думи).

♦ За да разберем дали думата е предлог или представка, трябва да разгледаме следващата дума или словосъчетание:

→ ако следва съществително име или именно словосъчетание – думата е предлог. Пиши разделно!

      • Те чакаха пред вратата (същ. име).

      • Детето се беше скрило под голямата маса (именно словосъчетание).

→ ако следва глагол или дума с глаголен корен – интересуващата ни дума е представка. Пиши слято, защото тя е част от следващата дума!

      • Той предрече (глагол) всичко това.

      • За радост предвижданията не се сбъднаха  (думата предвиждане има глаголен корен (вижда).

      • Ти не играеш, а  само подритваш (глагол) топката.

      • Най-много го дразнеше небрежното подритване на топката (думата подритване има глаголен корен (рита).

 ДОБРЕ Е ДА ЗНАЕМ, че ако се научим да различаваме предлозите, лесно ще се справяме с някои граматически правила.

1. Ако пред съществително име стои предлог, то никога не се членува с пълен член.

2. Ако  местоименията кой, който, някой, никой, всеки заместват имена на лица и пред тях стои предлог, винаги пишем и произнасяме кого, когото, някого, никого, всекиго.

Напр.: Това е ученикът, с когото утре ще играя шах. Местоимението замества име на лице (ученикът)

    НО! Това е мечокът, с който си поиграх вчера. Местоимението замества име на животно (мечокът)

            Това е отборът, с  който ще се срещнем утре. Местоимението замества събирателно съществетелно (отборът)

 

IV. Правопис

1. Сложни предлози, съставени от два предлога, които образуват смислова цялост, се пишат слято:допреди, измежду, накрай, насред, открай, откъм, помежду.

2. Предлози, образувани от предлог и наречие, се пишат слято: въпреки, отсам, оттатък, натясно, отскоро, отрано, поотделно, отдалеч.

3. Предлози, образувани от предлог и съществително име в основна или стара падежна форма, се пишат слято: вдън, вместо, наместо, според.

Вж.  - Страница 116, зад. 10,- Страница 115